Ежедневие

            Аз съм като дългото чакане

            пред вратата на моя ден.

            Уморена съдбата от вайкане,

            случайно забрави за мен.

           Съдбата раздаваше помощи -

           малко любов - като бонус - мечта,

           даряваше измислени истини,

           заедно с истинската лъжа.

          Вратата отвори със скърцане -

          зората - и застана пред мен,

          а делникът с досадното бързане,

         набързо заключи ме в плен.

         В ъгъла, някой ме чакаше,

         с брада или без брада -

         приятел или предател,

         или само герой от една игра.

        А играта и сега, и всякога,

        започва, като че няма край,

        докато някъде, някога,

        извикат те и... и.... после какво?

                   Иди гадай.