14 sept 2014, 22:34

Ежедневие 

  Poesía » Otra
320 0 0
Ежедневие
Аз съм като дългото чакане
пред вратата на моя ден.
Уморена съдбата от вайкане,
случайно забрави за мен.
Съдбата раздаваше помощи -
малко любов - като бонус - мечта,
даряваше измислени истини,
заедно с истинската лъжа.
Вратата отвори със скърцане -
зората - и застана пред мен,
а делникът с досадното бързане, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??