Ежедневие
Завързвам мислите си на вързоп.
Изхвърлям ги дълбоко във морето.
Сълзите ми превръщат се в потоп.
Прескача тъжно пулсът на сърцето.
Опитвам се напред да продължа.
Обличам се в усмивки. И във сила.
Живяла ли съм с тебе във лъжа?
Все още отговора не намирам.
Събуждам се във празното легло
след дълга нощ, с безсъние белязана...
Не зная кой да питам днес защо
дари ме ти с криле и... ги отряза.
Сама съм. И до кости ме боли
щом спомен по душата ми почука.
Поне кажи ми, че щастлив си ти,
за да намеря смисъл в свойта мъка.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
