24 сент. 2017 г., 00:52

Ежедневие 

  Поэзия » Другая
541 3 9

 

Завързвам мислите си на вързоп.
Изхвърлям ги дълбоко във морето.
Сълзите ми превръщат се в потоп.
Прескача тъжно пулсът на сърцето.

 

Опитвам се напред да продължа.
Обличам се в усмивки. И във сила.
Живяла ли съм с тебе във лъжа?
Все още отговора не намирам.

 

Събуждам се във празното легло
след дълга нощ, с безсъние белязана...
Не зная кой да питам днес защо
дари ме ти с криле и... ги отряза.

 

Сама съм. И до кости ме боли
щом спомен по душата ми почука.
Поне кажи ми, че щастлив си ти,
за да намеря смисъл в свойта мъка.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??