7 февр. 2008 г., 11:35

Ежедневка

1.3K 0 24
Вероятно, вдъхновено от катеринарина: "Порасналата твоя дъщеря"


Отново ще се прибере с клатушкане.
И пак ще е навъсен от света.
Вратата ще затръшне и, олюшквайки
ще псува притеснената жена.

Годините преливаха във чашката,
която с тиха ярост пресушаваше.
И гладна любовта му - сиромашката -
протягаше ръка. Но той не даваше.

Останаха му чужди идеалите,
забравени в удавената младост.
Стихията остана във скандалите,
така и не донесли капка радост.

За разлика от капките на спирта,
попивани със евтино мезе.
И с колко болка моли го да спира...
Жена! Кога ли ще го разбере!

Кога ще види цялата разруха?
Покварата на този вял народ?
Шишето само дава му разтуха
от мириса на гаден дъх и пот.

Отново ще се прибере с клатушкане.
Детето ще погледне премрежЕно.
Ще секне радостта на песа с шутове.
Жената ще напсува разярено.

Че никога така и не разбра.
За мъката и болката, която...
Ще я удари. Просто - ей така.
И ще заспи. Сънувайки мускати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уау!Отново нямам думи!Прекрасно и виртуозно!
  • Много ми хареса!
  • Я, каква хубава тиня !
    А отсреща изглежда така :

    Защо обсеби мойта същност?
    Защо в живота ми влетя?
    Усмивката от мен откъсна,
    жигоса ме със самота...

    Когато после се откривах,
    когато търсех синева,
    аз за въздишка сили сбирах...
    Не зная колко ме боля...

    За скършен полет стара притча
    прегръщам в трудни часове...
    Отново щастие ще сричам -
    това, на моето дете...
  • Много добре Тома. За съжаление не чета всичко твое, но от това, което съм чела, този стих най-много ми допадна. Поздрав на теб и вдъхновителката ти, която е моят фаворит!
  • Благодаря, Рени, Цвети и Кирил. Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...