Feb 7, 2008, 11:35 AM

Ежедневка

  Poetry » Other
1.3K 0 24
Вероятно, вдъхновено от катеринарина: "Порасналата твоя дъщеря"


Отново ще се прибере с клатушкане.
И пак ще е навъсен от света.
Вратата ще затръшне и, олюшквайки
ще псува притеснената жена.

Годините преливаха във чашката,
която с тиха ярост пресушаваше.
И гладна любовта му - сиромашката -
протягаше ръка. Но той не даваше.

Останаха му чужди идеалите,
забравени в удавената младост.
Стихията остана във скандалите,
така и не донесли капка радост.

За разлика от капките на спирта,
попивани със евтино мезе.
И с колко болка моли го да спира...
Жена! Кога ли ще го разбере!

Кога ще види цялата разруха?
Покварата на този вял народ?
Шишето само дава му разтуха
от мириса на гаден дъх и пот.

Отново ще се прибере с клатушкане.
Детето ще погледне премрежЕно.
Ще секне радостта на песа с шутове.
Жената ще напсува разярено.

Че никога така и не разбра.
За мъката и болката, която...
Ще я удари. Просто - ей така.
И ще заспи. Сънувайки мускати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уау!Отново нямам думи!Прекрасно и виртуозно!
  • Много ми хареса!
  • Я, каква хубава тиня !
    А отсреща изглежда така :

    Защо обсеби мойта същност?
    Защо в живота ми влетя?
    Усмивката от мен откъсна,
    жигоса ме със самота...

    Когато после се откривах,
    когато търсех синева,
    аз за въздишка сили сбирах...
    Не зная колко ме боля...

    За скършен полет стара притча
    прегръщам в трудни часове...
    Отново щастие ще сричам -
    това, на моето дете...
  • Много добре Тома. За съжаление не чета всичко твое, но от това, което съм чела, този стих най-много ми допадна. Поздрав на теб и вдъхновителката ти, която е моят фаворит!
  • Благодаря, Рени, Цвети и Кирил. Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...