15 июн. 2008 г., 15:32  

Eжедневник

893 0 21
    Дълги очи и къси усмивки - в кадъра,  кадър  отрязано пада. Идващо връщане, прави извивки - вчерашно "утре", ту става, ту сяда.   Полет надолу и песен през зъби. В стъпката -  стъпка  разпръсква се късна. Липсващ присъстващ, усмихнато-скръбен, среща изпращащо кроткия сблъсък.   Малки сърца и големи надежди, в грешката -  грешка  нарежда се тежко. Бялото тъмно безоко поглежда - някакъв никой е тъжната смешка.   Мамещи истини - сладка отрова. В думата -  дума  редува се блудна. Нежен престъпник, с въздушни окови, вярно сгрешил е по лесното трудно.   Р. Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...