Ежко, Врана и Мецана
Решѝ се Ежко връх да покорява.
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине
и мисъл през главата му премина.
Товара си на близката поляна
остави, а във лапките си хвана
една узряла 🍐 круша, да я схруска
отгоре щом започне да се спуска.
Когато стигна, беше горд и весел.
Но... крушата му враната отнесе.
Надвеси се над него тя и... Клъв!
Прибра си я като разбойник пръв.
– Защо крадеш от Ежко тази круша?
Почакай, Вранке! – викнах, но не слуша
избягалата във небето птичка.
Така ли? Нека да научат всички,
че ти обичаш да се наслаждаваш
на чуждото. Но знай – не заслужаваш
да имаш, ако другите крадеш!
На Ежко тази круша ще дадеш
или по теб ще пратя съгледвачи!
Я виж го, милият, след тебе плаче!
Качи се на върха със сетни сили
и щеше да си хапне Ежко мили,
но ти, нахалнице, му я открадна.
Ще седне той сега под сянка хладна
да си почине гладен, без обяд.
Умирам си, злосторници, от яд!
И чудя се какво ли да направя
на Ежко кошницата да доставя.
Но тъй докато мисля и умувам
зад мене тежки стъпки аз дочувам.
Нарамила е кошница с малини
Мецана и след малко тук ще мине.
Дали пък, ако някой и разкаже
за Враната, тя щедрост ще покаже
пред малкия нещастен Таралеж?
До мен е вече. - Мецо, ще дадеш
ли шепичка от твоите малини?
Но се пази в небето да не мине
онази Врана – крадла непослушна.
Тя 🍐 крушата на Ежко бързо гушна
и отлетя доволна и честита.
Но той е гладен, милия... Та, питам,
дали обяда си ще споделиш
ти с него? Или друго ще решиш?
А Меца кошницата си свали
и боцна, но на всичките бодли.
от сочните малинки зачервени.
- Хапни! - му рече - Много са за мене!
От мама знам - на друг ако дадеш
от своето, по-сладко ще ядеш.
Със Враната крадлива що се случи
не знам, но всеки трябва да научи,
че щедростта Съдбата награждава.
След случката във горската дъбрава
приятели са Ежко и Мецана.
Поуката за вас деца остана.
14.08.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
