Еклектично, живяно
Изправяш се пред мен невидим айсберг,
проникваш и в съня ми нереален,
и пълниш шепите ми с глътки нежност,
наистина ли си, или си мимолетен.
Наистина така ми отмъщаваш
със своята любов обсебваща,
да нося аз безсмъртните ù белези,
даже насън в очите си премрежени.
И ставаш ти стъпало в дни от пътища,
до хоризонта и с любов несвършваща
се взирам аз в невидимите силуети,
рисувани все там, наистина в сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
