19 сент. 2009 г., 11:44

Еклектично, живяно 

  Поэзия » Любовная
541 0 6

Изправяш се пред мен невидим айсберг,

проникваш и в съня ми нереален,

и пълниш шепите ми с глътки нежност,

наистина ли си, или си мимолетен.

 

Наистина така ми отмъщаваш

със своята любов обсебваща,

да нося аз безсмъртните ù белези,

даже насън в очите си премрежени.

 

И ставаш ти стъпало в дни от пътища,

до хоризонта и с любов несвършваща

се взирам аз в невидимите силуети,

рисувани все там, наистина в сърцето.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??