19 sept 2009, 11:44

Еклектично, живяно 

  Poesía » De amor
540 0 6

Изправяш се пред мен невидим айсберг,

проникваш и в съня ми нереален,

и пълниш шепите ми с глътки нежност,

наистина ли си, или си мимолетен.

 

Наистина така ми отмъщаваш

със своята любов обсебваща,

да нося аз безсмъртните ù белези,

даже насън в очите си премрежени.

 

И ставаш ти стъпало в дни от пътища,

до хоризонта и с любов несвършваща

се взирам аз в невидимите силуети,

рисувани все там, наистина в сърцето.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??