19.09.2009 г., 11:44 ч.

Еклектично, живяно 

  Поезия » Любовна
535 0 6

Изправяш се пред мен невидим айсберг,

проникваш и в съня ми нереален,

и пълниш шепите ми с глътки нежност,

наистина ли си, или си мимолетен.

 

Наистина така ми отмъщаваш

със своята любов обсебваща,

да нося аз безсмъртните ù белези,

даже насън в очите си премрежени.

 

И ставаш ти стъпало в дни от пътища,

до хоризонта и с любов несвършваща

се взирам аз в невидимите силуети,

рисувани все там, наистина в сърцето.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??