19.09.2009 г., 11:44 ч.

Еклектично, живяно 

  Поезия » Любовна
597 0 6
Изправяш се пред мен невидим айсберг,
проникваш и в съня ми нереален,
и пълниш шепите ми с глътки нежност,
наистина ли си, или си мимолетен.
Наистина така ми отмъщаваш
със своята любов обсебваща,
да нося аз безсмъртните ù белези,
даже насън в очите си премрежени.
И ставаш ти стъпало в дни от пътища,
до хоризонта и с любов несвършваща
се взирам аз в невидимите силуети,
рисувани все там, наистина в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??