alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
13 дек. 2008 г., 11:38

Еклектика 

  Поэзия » Гражданская
802 0 14
 

Еклектика             

 

Впиянени в абсурда на дните си,

се променяме бавно, но сигурно.

И нещата такива, каквито са,

възприемаме, като безфигурни.

 

Сякаш беше обсебил ни Бекет ли,

че очаквахме нещо от нищото.

Него, не - нас ни раждаха клекнали

в пепелта. В пепелта до огнището.

 

И сега още ровим във времето,

като в кофа с боклуци от истини.

Трябва някак да храним проблемите,

балансирайки върху безсмислия.

 

Няма лек - но обсъждаме дозата. 

Упорито спорим за размера.    

Празнотата, изпълнила мозъка,

се множи в гъсталака от нерви.

 

Нека някой да дръпне завесата

и да каже: - Да влязат убитите!

Свърши вече. До тука с пиесата.

Наиграхте се. Милост за зрителя!

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??