Екологична ниша
Екологична ниша
Задъхвам се. Катеренето спира.
Фрустрацията казва ми без звук:
“Във връхната си точка се намираш.
Възход и блясък имаше дотук.”
Подметки от безпринципност си нямам –
компромиса-наклон да изкача.
В неискреност забулен и в измама,
за мен е непристъпен този чал.
Ще издълбая ниша – да ме пази
от грешни мисли в неспокоен сън,
от някой падащ (сигур лука сгазил),
от спомена, дошъл с камбанен звън
как някога живеех в долината
безхитростен, открит и вдъхновен
и позабравил риска да пресмятам,
изкачвах автентични върхове.
В аналите на своя род ще впиша,
света че с нищо не съм променил
и в троглодитската си екониша
преживял съм последните си дни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Костов Все права защищены
