18 сент. 2020 г., 15:43

Експеримент

908 2 3

                          Експеримент

 

 

Отворих прозореца,

градът нахлу

в стаята ми –

замириса на бензин.

 

Затворих прозореца,

градът се измъкна

на свобода –

замириса на самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря че наминахте,момичета! ИнаКалина, нека нишката на твоето кълбо да е здрава и безкрайна! Щурче, нека живатът ти винаги ухае на гадина! Чудесни сте!
  • И двата експеримента са много хубави. Интересна идея!
    Отворих прозореца
    и влетя кълбо от
    птичи цвъркания.
    Затворих прозореца,
    птиците бяха в короната
    на дървото,
    аз започнах да навивам кълбото.
  • Ех, тия градски хора
    Отворих прозореца,
    градината влезе -
    в стаята ми.
    Замириса на цветя.
    Затворих прозореца,
    градината излезе,
    но цветята останаха.
    Ухаеше на градина

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...