18.09.2020 г., 15:43

Експеримент

904 2 3

                          Експеримент

 

 

Отворих прозореца,

градът нахлу

в стаята ми –

замириса на бензин.

 

Затворих прозореца,

градът се измъкна

на свобода –

замириса на самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря че наминахте,момичета! ИнаКалина, нека нишката на твоето кълбо да е здрава и безкрайна! Щурче, нека живатът ти винаги ухае на гадина! Чудесни сте!
  • И двата експеримента са много хубави. Интересна идея!
    Отворих прозореца
    и влетя кълбо от
    птичи цвъркания.
    Затворих прозореца,
    птиците бяха в короната
    на дървото,
    аз започнах да навивам кълбото.
  • Ех, тия градски хора
    Отворих прозореца,
    градината влезе -
    в стаята ми.
    Замириса на цветя.
    Затворих прозореца,
    градината излезе,
    но цветята останаха.
    Ухаеше на градина

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...