Вчера срещнах един мъж

на улицата.

А той, без да

пита,

внезапно и стремително

ме взе в обятие

и ме целуна...

Не че не са ме прегръщали други.

(Зная го това  възприятие!)

Но беше красиво и мило.

Почувствувах се като птиче,

свило се

беззащитно и слабо

в горещите му длани.

Мъжът беше красив,

но още по-красив стана,

щом призна, че ме обича.

Изчервих се като момиче.

Господи, къде съм  крила

тоя мой свян толкова години

без капчица девалвация?!

Беше любов във градация!

Гледах очите му - те ме обичаха,

устните му ме обичаха,

ръцете му ме обичаха

и даже бръчиците по лицето му

ме обичаха!

Всичко продължи толкова,

колкото едно сърце

да прошепне на друго

нещо  тайно и красиво.

Да го изправи на нокти -

щастливо...