Вчера срещнах един мъж
на улицата.
А той, без да
пита,
внезапно и стремително
ме взе в обятие
и ме целуна...
Не че не са ме прегръщали други.
(Зная го това възприятие!)
Но беше красиво и мило.
Почувствувах се като птиче,
свило се
беззащитно и слабо
в горещите му длани.
Мъжът беше красив,
но още по-красив стана,
щом призна, че ме обича.
Изчервих се като момиче.
Господи, къде съм крила
тоя мой свян толкова години
без капчица девалвация?!
Беше любов във градация!
Гледах очите му - те ме обичаха,
устните му ме обичаха,
ръцете му ме обичаха
и даже бръчиците по лицето му
ме обичаха!
Всичко продължи толкова,
колкото едно сърце
да прошепне на друго
нещо тайно и красиво.
Да го изправи на нокти -
щастливо...
© Диана Кънева Всички права запазени