30 дек. 2021 г., 18:18

Екзистенциална депресия

459 0 0

"Хората ще трябва да умират, защото не са се научили да свързват края с началото."

 

                                                                                                              Алкмеон

 

 

Кашля Есен в ставите -

           прокъсване на стара хартия.

Клокот в коляното -

         блокаж на скоростната кутия.

Диспечер на болките глезенът

                                   е за начало.

Тук поспри, припомни си

на най-малкото общо кратно

                                    правилото.

 

И хода си продължи:

              Задачата сама се решава

 

... Симулираш походка.

(А още под теб вибрира

потокът от детското цопане)

 

Ставаш и за себе си недостъпен:

с все по-малък в радиус кръг -

колкото да се отъпчеш.

 

Местоживелище - Кърджали.

 

Вихър посоките счупва,

към земята те скланя -

не за реверанс,

                            а в реверс.

Единствен заслон от Север -

приятеля всеверен

                             Чернев ...

 

Най-Тихото в теб

         се е разбушувало. Ах!

С груба свирка повикан,

аз святото пратеничество свое

                         не разпознах,

аз живота си (не бе мелодия)

                   съм изтананикал.

 

Бариерите - брави без врата,

стърчат - в празното показалец.

Не кънтят изпращачески зали.

                     Отдавна без теб

оттракал е влакът

              на световната слава.

 

Нима нищичко нямаш? -

Твоя е цялата свобода

                 от Суетата.

 

Ако си плакал, било е в подплатата

на сълза законспирирана,

било е, че не намираш

едно - дори кекаво - доказателство

жив да си живял,

                    както и да се взираш.

 

Все пак трябва за нещо човек да умре.

(реплика за рефрен)

 

Но не бъди бавач на самообиди!

 

И когато и последните сънища

се разотидат от тебе без вопъл,

да удари в сърцето ти щемпел

съкращението - тоталното -

                         и от живота ..

 

И със силата свивана

               за откат на ъперкута,

досегни с Края Началото -

да се уловиш

           за хороводеца на Вечността -

                                     Абсолюта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вълчо Шукерски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...