30.12.2021 г., 18:18

Екзистенциална депресия

457 0 0

"Хората ще трябва да умират, защото не са се научили да свързват края с началото."

 

                                                                                                              Алкмеон

 

 

Кашля Есен в ставите -

           прокъсване на стара хартия.

Клокот в коляното -

         блокаж на скоростната кутия.

Диспечер на болките глезенът

                                   е за начало.

Тук поспри, припомни си

на най-малкото общо кратно

                                    правилото.

 

И хода си продължи:

              Задачата сама се решава

 

... Симулираш походка.

(А още под теб вибрира

потокът от детското цопане)

 

Ставаш и за себе си недостъпен:

с все по-малък в радиус кръг -

колкото да се отъпчеш.

 

Местоживелище - Кърджали.

 

Вихър посоките счупва,

към земята те скланя -

не за реверанс,

                            а в реверс.

Единствен заслон от Север -

приятеля всеверен

                             Чернев ...

 

Най-Тихото в теб

         се е разбушувало. Ах!

С груба свирка повикан,

аз святото пратеничество свое

                         не разпознах,

аз живота си (не бе мелодия)

                   съм изтананикал.

 

Бариерите - брави без врата,

стърчат - в празното показалец.

Не кънтят изпращачески зали.

                     Отдавна без теб

оттракал е влакът

              на световната слава.

 

Нима нищичко нямаш? -

Твоя е цялата свобода

                 от Суетата.

 

Ако си плакал, било е в подплатата

на сълза законспирирана,

било е, че не намираш

едно - дори кекаво - доказателство

жив да си живял,

                    както и да се взираш.

 

Все пак трябва за нещо човек да умре.

(реплика за рефрен)

 

Но не бъди бавач на самообиди!

 

И когато и последните сънища

се разотидат от тебе без вопъл,

да удари в сърцето ти щемпел

съкращението - тоталното -

                         и от живота ..

 

И със силата свивана

               за откат на ъперкута,

досегни с Края Началото -

да се уловиш

           за хороводеца на Вечността -

                                     Абсолюта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...