Екзистенциална депресия
"Хората ще трябва да умират, защото не са се научили да свързват края с началото."
Алкмеон
Кашля Есен в ставите -
прокъсване на стара хартия.
Клокот в коляното -
блокаж на скоростната кутия.
Диспечер на болките глезенът
е за начало.
Тук поспри, припомни си
на най-малкото общо кратно
правилото.
И хода си продължи:
Задачата сама се решава
... Симулираш походка.
(А още под теб вибрира
потокът от детското цопане)
Ставаш и за себе си недостъпен:
с все по-малък в радиус кръг -
колкото да се отъпчеш.
Местоживелище - Кърджали.
Вихър посоките счупва,
към земята те скланя -
не за реверанс,
а в реверс.
Единствен заслон от Север -
приятеля всеверен
Чернев ...
Най-Тихото в теб
се е разбушувало. Ах!
С груба свирка повикан,
аз святото пратеничество свое
не разпознах,
аз живота си (не бе мелодия)
съм изтананикал.
Бариерите - брави без врата,
стърчат - в празното показалец.
Не кънтят изпращачески зали.
Отдавна без теб
оттракал е влакът
на световната слава.
Нима нищичко нямаш? -
Твоя е цялата свобода
от Суетата.
Ако си плакал, било е в подплатата
на сълза законспирирана,
било е, че не намираш
едно - дори кекаво - доказателство
жив да си живял,
както и да се взираш.
Все пак трябва за нещо човек да умре.
(реплика за рефрен)
Но не бъди бавач на самообиди!
И когато и последните сънища
се разотидат от тебе без вопъл,
да удари в сърцето ти щемпел
съкращението - тоталното -
и от живота ..
И със силата свивана
за откат на ъперкута,
досегни с Края Началото -
да се уловиш
за хороводеца на Вечността -
Абсолюта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени
