13 апр. 2013 г., 08:44

Екзистенциално-3

488 0 1

 

Екзистенциално-3

 

Самотен гръм и тишината

ранена стене в яростта си...

Избухва гордо Светлината

от древните иконостаси

 

на Изгревът във ритуален огън...

... И ето, в тоя миг морето

прегръща вятърът с тревога

и просветлява се небето...

 

Денят се ражда... И усещаш,

че всяко чудо е реално,

когато Изгрева посрещаш

и млад, и здрав си още, главно!...

 

... Но Залезът когато стигнеш

и Вечността му те облъхне,

какво, освен да ѝ намигнеш,

остава ти, преди да тръгнеш...

 

13.04.2013.

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...