13.04.2013 г., 8:44

Екзистенциално-3

486 0 1

 

Екзистенциално-3

 

Самотен гръм и тишината

ранена стене в яростта си...

Избухва гордо Светлината

от древните иконостаси

 

на Изгревът във ритуален огън...

... И ето, в тоя миг морето

прегръща вятърът с тревога

и просветлява се небето...

 

Денят се ражда... И усещаш,

че всяко чудо е реално,

когато Изгрева посрещаш

и млад, и здрав си още, главно!...

 

... Но Залезът когато стигнеш

и Вечността му те облъхне,

какво, освен да ѝ намигнеш,

остава ти, преди да тръгнеш...

 

13.04.2013.

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...