13.04.2013 г., 8:44

Екзистенциално-3

485 0 1

 

Екзистенциално-3

 

Самотен гръм и тишината

ранена стене в яростта си...

Избухва гордо Светлината

от древните иконостаси

 

на Изгревът във ритуален огън...

... И ето, в тоя миг морето

прегръща вятърът с тревога

и просветлява се небето...

 

Денят се ражда... И усещаш,

че всяко чудо е реално,

когато Изгрева посрещаш

и млад, и здрав си още, главно!...

 

... Но Залезът когато стигнеш

и Вечността му те облъхне,

какво, освен да ѝ намигнеш,

остава ти, преди да тръгнеш...

 

13.04.2013.

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...