10 июл. 2013 г., 11:43

Екзистенциално- 3

538 0 0

 

Екзистенциално- 3 

1.

О няма я, Луната

във Звездният ми храм...

Дали е за Разплата?...

О, боже мой, не знам!...

 

Но тъжно е без нея

и също като сляп

с опипване живея

в абсурдният си Свят...

 

Началото и Края

му губят се в нощта...

... И как да я позная

щом срещна Любовта!...

 

2.

... Нека не говорим дълго,

че Животът тъй е кратък:

срещам те на някой ъгъл,

грабвам те... и тъй нататък!...

 

3. 

... А някога ще разберем ли в същност

причината на страшната зараза,

която Любовта превръща

ф-фатално лесно във Омраза!...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...