Екзистенциално-непретенциозно

Поэзия » Философская

667 0 4

резонно

кръгодвижение

по острото

на живеца

от кръвосмешение

на мислите

се изражда

в творецът

се поражда

по римите

росата от влечение

към теча

на облото

праволежение

хоризонтно

творение.

*Времето е океан, в който ние сме хвърлено камъче... а кой е този, който си прави жабки и ни праща в инертно наникъде - завинаги... бреговете се изграждат - изядени от водата, която повишава до безкрайност своето равнище - развитие във безпределно развиване и завиване към центъра на безконечната спирала на раковината; океанът мълчи и преплита концентрацията ни с чуждата, 1 път на милион безвремия; любовта е интерференция, всичко останало са нюанси на сини течения и равна солена тишийна - запълнена с очакване и надежда в кухотата си; всички ние чертаем цветето на живота по водната повърхност; творението е творецът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogibo (Георги Михайлов)

Доста интересно!

2014-04-28T09:59:30+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Райчо, не знам дали КПрутков е имал в предвит точно това, но в моя контекст се вписва перфектно! Мерси (:

Мисана, напълно съм съгласна и за дифракцията, тази нощ може да поразмишлявам в/у: какво представляват времевите отвори.. Даде ми апетитна тема. И на теб благодаря (:

-С

2014-04-24T20:54:27+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Оригинален опит, Северина! Имам предвид и поетичния ти текст и казаното в бележка под линия. Само ще допълня, че освен интерференция, любовта е и дифракция, проявяваща се в "отворите на Времето".

Поздравление за текста и сърдечен поздрав от мен!:Мисана

2014-04-24T19:54:58+03:00
rajsun (Райчо Русев)

„Ако седиш на брега и хвърляш камъчета във водата – брой кръговете. Иначе това би било напразно губене на време.” - Кузма Прутков)))

2014-04-24T15:22:01+03:00