Екзистенциално-непретенциозно
резонно
кръгодвижение
по острото
на живеца
от кръвосмешение
на мислите
се изражда
в творецът
се поражда
по римите
росата от влечение
към теча
на облото
праволежение
хоризонтно
творение.
*Времето е океан, в който ние сме хвърлено камъче... а кой е този, който си прави жабки и ни праща в инертно наникъде - завинаги... бреговете се изграждат - изядени от водата, която повишава до безкрайност своето равнище - развитие във безпределно развиване и завиване към центъра на безконечната спирала на раковината; океанът мълчи и преплита концентрацията ни с чуждата, 1 път на милион безвремия; любовта е интерференция, всичко останало са нюанси на сини течения и равна солена тишийна - запълнена с очакване и надежда в кухотата си; всички ние чертаем цветето на живота по водната повърхност; творението е творецът...
© Северина Даниелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Доста интересно!
-
Райчо, не знам дали КПрутков е имал в предвит точно това, но в моя контекст се вписва перфектно! Мерси (:
Мисана, напълно съм съгласна и за дифракцията, тази нощ може да поразмишлявам в/у: какво представляват времевите отвори.. Даде ми апетитна тема. И на теб благодаря (:
-С -
Оригинален опит, Северина! Имам предвид и поетичния ти текст и казаното в бележка под линия. Само ще допълня, че освен интерференция, любовта е и дифракция, проявяваща се в "отворите на Времето".
Поздравление за текста и сърдечен поздрав от мен!:Мисана -
„Ако седиш на брега и хвърляш камъчета във водата – брой кръговете. Иначе това би било напразно губене на време.” - Кузма Прутков)))
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
