Екзистенциално-непретенциозно
резонно
кръгодвижение
по острото
на живеца
от кръвосмешение
на мислите
се изражда
в творецът
се поражда
по римите
росата от влечение
към теча
на облото
праволежение
хоризонтно
творение.
*Времето е океан, в който ние сме хвърлено камъче... а кой е този, който си прави жабки и ни праща в инертно наникъде - завинаги... бреговете се изграждат - изядени от водата, която повишава до безкрайност своето равнище - развитие във безпределно развиване и завиване към центъра на безконечната спирала на раковината; океанът мълчи и преплита концентрацията ни с чуждата, 1 път на милион безвремия; любовта е интерференция, всичко останало са нюанси на сини течения и равна солена тишийна - запълнена с очакване и надежда в кухотата си; всички ние чертаем цветето на живота по водната повърхност; творението е творецът...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
