Ела
Излез навън, когато след росата
докосваме душата на дъжда,
когато пред лицето на дъгата
се вплитат цветовете на деня...
Ела при мен, когато светлината
пристъпва бавно - бледа синева
и утрото наднича през стъклата
в единството на моята душа....
Денят ще бъде весел, слънчев, лесен...
Луната ще ни води през нощта...
На фона на нахлуващата есен
аз виждам самотата на дъжда....
Ела в ухаещия, цъфнал ден -
сърцата ни да вдишат любовта....
Дъждът сега е тъжен като мен,
защото е останал без дъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Костадинова Все права защищены
Нежно е! Докосна ме! Пренесе ме! Много ми хареса...веднага излез да си намериш дъга 
