Ела

Poetry

699 0 10

Излез навън, когато след росата

докосваме душата на дъжда,

когато пред лицето на дъгата

се вплитат цветовете на деня...

Ела при мен, когато светлината

пристъпва бавно - бледа синева

и утрото наднича през стъклата

в единството на моята душа....

Денят ще бъде весел, слънчев, лесен...

Луната ще ни води през нощта...

На фона на нахлуващата есен

аз виждам самотата на дъжда....

Ела в ухаещия, цъфнал ден -

сърцата ни да вдишат любовта....

Дъждът сега е тъжен като мен,

защото е останал без дъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dinko1963 (Динко)

хареса ми много

2013-08-08T08:25:49+03:00
doubt (Ирина)

Нежно е! Докосна ме! Пренесе ме! Много ми хареса...веднага излез да си намериш дъга но ти си имаш една с "възрастно-детски черти"

2013-07-14T23:26:52+03:00
ico10 (Христо Стефанов)

Красиво!

2013-07-14T15:47:30+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Харесах,Елена!

2013-07-13T23:53:39+03:00
lindastefani (Камелия)

"и утрото наднича през стъклата
в единството на моята душа..."
Когато "времето в душата" е леко и меко,
дъжда едва ли би бил тъжен дори без дъга!!!

2013-07-13T00:18:23+03:00