Ела
Ела!
При мен ела – върни се обич моя!
Спомни си трепетните дни,
когато с теб лудеехме на воля
под блясъка на лунните лъчи!
Така ли е било – не зная вече,
отдавна всичко отлетя
сега си толкова далече -
отиде си и нещо в мен умря!
Очаквам те с любов и със търпение,
сънувам още твоите черти –
ти си за мене нежно вдъхновение,
надеждата, която ме крепи.
При мен ела – върни се обич моя!
Аз мога още много да ти дам!
Върни се! От сърце те моля -
и събуди предишния ми плам!
Любомир Попов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Попов Все права защищены
