Ела!

При мен ела – върни се обич моя!

Спомни си трепетните дни,

когато с теб лудеехме на воля

под блясъка на лунните лъчи!

Така ли е било – не зная вече,

отдавна всичко отлетя

сега си толкова далече -

отиде си и нещо в мен умря!

Очаквам те с любов и със търпение,

сънувам още твоите черти –

ти си за мене нежно вдъхновение,

надеждата, която ме крепи.

При мен ела – върни се обич моя!

Аз мога още много да ти дам!

Върни се! От сърце те моля -

и събуди предишния ми плам!

Любомир Попов