Ела!
Ела!
Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих.
Сега!
Не искам вече
да газя стъкла
и кръв да тече.
Бъди!
Бъди мой лек,
бъди човек,
ти… бъди.
Заший
раните мои.
Спри кръвта…
Нека вали!
В капки те търся…
Тичам!
Под дъжда
с надежда.
Оставям следи!
Виж ги!
Последвай ги
и по тях ме намери.
Въздух
нужен си за мен.
Хаосът вътре...
Тъжният смях!
Ела!
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
