Ела!
Ела!
Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих.
Сега!
Не искам вече
да газя стъкла
и кръв да тече.
Бъди!
Бъди мой лек,
бъди човек,
ти… бъди.
Заший
раните мои.
Спри кръвта…
Нека вали!
В капки те търся…
Тичам!
Под дъжда
с надежда.
Оставям следи!
Виж ги!
Последвай ги
и по тях ме намери.
Въздух
нужен си за мен.
Хаосът вътре...
Тъжният смях!
Ела!
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
