Ела!
Ела!
Ела!
Викам те без глас…
От страх
се разтреперих.
Сега!
Не искам вече
да газя стъкла
и кръв да тече.
Бъди!
Бъди мой лек,
бъди човек,
ти… бъди.
Заший
раните мои.
Спри кръвта…
Нека вали!
В капки те търся…
Тичам!
Под дъжда
с надежда.
Оставям следи!
Виж ги!
Последвай ги
и по тях ме намери.
Въздух
нужен си за мен.
Хаосът вътре...
Тъжният смях!
Ела!
Викам те сега…
От страх
да не те загубя…
Завинаги…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
