Ела...!
ЕЛА...!
Ела, върни се, ела, нужна ми е любовта!
Ела за миг при мен, погледни ме пак!
Виж любовта, която блести в очите ми,
виж, тя за тебе тлее, единствено за твоята усмивка,
за твоите прекрасни очи,
що плениха ме като безброй звезди!
Защо те срещнах чак сега, защо?!
За да страдам и да съм сама
и тежка жлъч да трови душата и сърцето ми едничко.
Но аз пак ще те обичам, пак ще те желая
и дълго до зори за тебе ще мечтая.
Ела в съня ми, ела да ме прегърнеш,
тук няма никой да ни види!
В тайнствена магия аз живея,
щом те видя, щом ми се усмихнеш и
за миг в очите ти, сини езера,
аз се гмуркам и плувам, докато не се изморя!
Защо сега те срещнах, когато си недостижим,
когато друга е сърцето ти пленила?!
Но знай, аз ще те обичам тайно и за
тебе ще бленувам до безкрайност!
Прости ми, но те обичам - безсилна
съм, не мога да я спра - и как да мога, като това е ЛЮБОВТА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Иванова Все права защищены
