4 июл. 2010 г., 17:41

Ела

981 0 0

Намерих те в един прекрасен ден -

от двама ни ти бе по-притеснен.

Познахме се, подадох ти ръка

и докъде доведе ни това?

Не вярвах на мъжете,

а на тебе  вярвам!

Презирах любовта,

но вече търся твоята душа!

Затварях себе си, но ето -

отворено за тебе е сърцето!

Не виждам трудности -

изчезнаха  в тъмата -

бързо там прогони ги

гласът ти!

Чакам те, ела, с ръце ще те обвия

глава, опряна на гърдите ти, ще скрия,

не искам да говоря - ще мълча.

Сега съм най-щастлива на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...