Jul 4, 2010, 5:41 PM

Ела

  Poetry » Love
982 0 0

Намерих те в един прекрасен ден -

от двама ни ти бе по-притеснен.

Познахме се, подадох ти ръка

и докъде доведе ни това?

Не вярвах на мъжете,

а на тебе  вярвам!

Презирах любовта,

но вече търся твоята душа!

Затварях себе си, но ето -

отворено за тебе е сърцето!

Не виждам трудности -

изчезнаха  в тъмата -

бързо там прогони ги

гласът ти!

Чакам те, ела, с ръце ще те обвия

глава, опряна на гърдите ти, ще скрия,

не искам да говоря - ще мълча.

Сега съм най-щастлива на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...