4.07.2010 г., 17:41

Ела

979 0 0

Намерих те в един прекрасен ден -

от двама ни ти бе по-притеснен.

Познахме се, подадох ти ръка

и докъде доведе ни това?

Не вярвах на мъжете,

а на тебе  вярвам!

Презирах любовта,

но вече търся твоята душа!

Затварях себе си, но ето -

отворено за тебе е сърцето!

Не виждам трудности -

изчезнаха  в тъмата -

бързо там прогони ги

гласът ти!

Чакам те, ела, с ръце ще те обвия

глава, опряна на гърдите ти, ще скрия,

не искам да говоря - ще мълча.

Сега съм най-щастлива на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...