Намерих те в един прекрасен ден -
от двама ни ти бе по-притеснен.
Познахме се, подадох ти ръка
и докъде доведе ни това?
Не вярвах на мъжете,
а на тебе вярвам!
Презирах любовта,
но вече търся твоята душа!
Затварях себе си, но ето -
отворено за тебе е сърцето!
Не виждам трудности -
изчезнаха в тъмата -
бързо там прогони ги
гласът ти!
Чакам те, ела, с ръце ще те обвия
глава, опряна на гърдите ти, ще скрия,
не искам да говоря - ще мълча.
Сега съм най-щастлива на света!
© Мариета Йорданова Всички права запазени