28 нояб. 2007 г., 12:06

Ела

1.4K 0 38

Ела! Склони глава на мойто рамо!

Оттекоха пороите, стихиите.

Утихна ураганът на страстта ни,

а сабите прибраха се в каниите.

Децата ни отдавна са пораснали

и вече не остават до полата ми.

Годините се трупат, но прекрасно е,

че още са горещи сетивата ни.

Ела! Подай ръка! Вземи ръката ми!

Студено е. Стопли ме! Прегърни ме!

Кажи ми нещо! Скъсай тишината!

Дори да бъде само мойто име.

Тъй рядко напоследък разговаряме.

Забравих колко хубав е гласът ти,

как някога душата ми разтваряше,

преди да дойдат грижи и безпътици.

Ела и погали ме по косите!

Не се плаши от сребърните нишки.

Чуй, те ще звъннат! И не ме разпитвай,

когато чуеш моята въздишка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...