Ела
Ела! Склони глава на мойто рамо!
Оттекоха пороите, стихиите.
Утихна ураганът на страстта ни,
а сабите прибраха се в каниите.
Децата ни отдавна са пораснали
и вече не остават до полата ми.
Годините се трупат, но прекрасно е,
че още са горещи сетивата ни.
Ела! Подай ръка! Вземи ръката ми!
Студено е. Стопли ме! Прегърни ме!
Кажи ми нещо! Скъсай тишината!
Дори да бъде само мойто име.
Тъй рядко напоследък разговаряме.
Забравих колко хубав е гласът ти,
как някога душата ми разтваряше,
преди да дойдат грижи и безпътици.
Ела и погали ме по косите!
Не се плаши от сребърните нишки.
Чуй, те ще звъннат! И не ме разпитвай,
когато чуеш моята въздишка.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
