23 мая 2011 г., 11:15

Ела и остани

1.5K 0 0

                                 Присъствието ти в мисълта ми е по-осезаемо от всичко

                                  действително...

 

 


 

 

Потърси ме

                 и излечи с присъствие болките

                 причинени от другите преди -

                                  ела и потърси...

Погледни ме

                 и отмий с очи сълзите

                 изплакани по другите преди -

                                 ела и погледни...

Докосни ме

                и изтрий с ръце следите

                оставени от другите преди -

                              ела и докосни...

Целуни ме

                и заличи с уста словата

                казани на другите преди -

                               ела и целуни...


Поведи ме

                и засипи сега пътеките

                показани от другите преди -

                                ела и поведи...

 

Остани

                и ще изчезнат мигом дните

                на латентно съществуване преди -

                               ела и остани...

            

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...