23 июл. 2020 г., 21:27

Ела, любов!

970 0 0

В дълбокото на егото извиквам морските сирени.

В облаците сиви моля слънцето да се покаже,

а то мълчи и крие се навярно.

Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.

Готова съм да моля за пощада.

Ела, Любов!

Дълбая с нокти есенни кори, листата падат,

а след това – умират.

И вик след вик, полет след умората

възражда там надеждата.

Крясъци, некролози, погледи в калта,

нощ след нощ,

прилеп в душата побърква ме отново,

събужда пак пожара на страстите забравени.

Къде си ти, Любов!

До нея като чучулига да скачам като децата,

да любя и да галя нежно, но убива ме немощта,

дошла като старица.

Няма я любовта!

И този огън като меч пробожда ме отвътре.

А сън било е пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...