14 нояб. 2013 г., 17:55

Ела ми на гости!

1K 0 5

Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...

Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница.
Ще събудим всичките локви по Крайбрежна алея.
Ще нахраним с трохи всички премръзнали птичета,
а аз ще летя... а аз за тебе ще пея...

На ръце, в своя дом, искам да те внеса...
Ще препълня с овошки най-голямата купа...
Ще дам и живота си за една усмивка... или сълза...
и ще разбирам колко е малко това... колко е глупаво...

На разсъмване, щом си тръкне очите хладният ден,
ще разбера, че на гости при мен си стояла...
а за спомен, в моя полуживот, полуден
си турила част от дъха си под моето одеяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Позволих си това, провокирано от твоето...(без нищо лично!)


    Ще ти дойда на гости, с южният вятър,
    тихо ще вляза през портата бяла.
    Ще се сгуша до теб, под звездният шатър
    на нощта тиха, от любов онемяла!
    Ще дойда отново, с луната презряла,
    тихо ще шепна молитва в нощта,
    да не сипва зората, и пак да сме цяло -
    да се плъзна в съня ти...просто така...
    С ръцете ти топли, без глас ще покрия
    снагата си бяла, на една самодива.
    С дъх ще те стопля, в душа ще те скрия -
    обич несбъдната - след туй си отивам!
  • Прекрасен стих,внушаваш истинския любовен копнеж!
  • Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
    Но тя вече е при теб, защото не си е тръгвала от душата ти!
    Поздрав!
  • Копнежен, истински, вълнуващ стих!
    Не вярвам Тя да остане равнодушна след прочита.
    Лично аз Й завидях от сърце!! (и си поплаках)
    Поздрав, Зем!
  • Направо ми се прииска да съм лирическата и да хукна
    Във всяка буквичка има капчица нежност и копнеж, а всичките заедно са като красив обичен дъжд.
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...