Ела ми на гости!
Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...
Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница.
Ще събудим всичките локви по Крайбрежна алея.
Ще нахраним с трохи всички премръзнали птичета,
а аз ще летя... а аз за тебе ще пея...
На ръце, в своя дом, искам да те внеса...
Ще препълня с овошки най-голямата купа...
Ще дам и живота си за една усмивка... или сълза...
и ще разбирам колко е малко това... колко е глупаво...
На разсъмване, щом си тръкне очите хладният ден,
ще разбера, че на гости при мен си стояла...
а за спомен, в моя полуживот, полуден
си турила част от дъха си под моето одеяло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
