Ела ми на гости!
Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...
Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница.
Ще събудим всичките локви по Крайбрежна алея.
Ще нахраним с трохи всички премръзнали птичета,
а аз ще летя... а аз за тебе ще пея...
На ръце, в своя дом, искам да те внеса...
Ще препълня с овошки най-голямата купа...
Ще дам и живота си за една усмивка... или сълза...
и ще разбирам колко е малко това... колко е глупаво...
На разсъмване, щом си тръкне очите хладният ден,
ще разбера, че на гости при мен си стояла...
а за спомен, в моя полуживот, полуден
си турила част от дъха си под моето одеяло...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен стих,внушаваш истинския любовен копнеж!
-
Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Но тя вече е при теб, защото не си е тръгвала от душата ти!
Поздрав! -
Копнежен, истински, вълнуващ стих!
Не вярвам Тя да остане равнодушна след прочита.
Лично аз Й завидях от сърце!! (и си поплаках)
Поздрав, Зем!
-
Направо ми се прииска да съм лирическата и да хукна
Във всяка буквичка има капчица нежност и копнеж, а всичките заедно са като красив обичен дъжд.
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще ти дойда на гости, с южният вятър,
тихо ще вляза през портата бяла.
Ще се сгуша до теб, под звездният шатър
на нощта тиха, от любов онемяла!
Ще дойда отново, с луната презряла,
тихо ще шепна молитва в нощта,
да не сипва зората, и пак да сме цяло -
да се плъзна в съня ти...просто така...
С ръцете ти топли, без глас ще покрия
снагата си бяла, на една самодива.
С дъх ще те стопля, в душа ще те скрия -
обич несбъдната - след туй си отивам!