13 янв. 2014 г., 18:15

Ела самичка

1.4K 0 4

На гроба ми ела самичка, а не със онзи, с който те видях,
седни на пейката и отдъхни си, нищо, че по нея има прах,
отдавна никой няма да е сядал, щом пълно е със бурени навред,
седни за малко да те видя, нали в живота си обичах теб,
нали и във смъртта ще те обичам, тъй както себе си не бях,
ела и поседни самичка, а не със онзи, с който те видях!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за хубавия стих, въпреки, че ме натъжи!
  • В смъртта да има нещо романтично? Този коментар ме изуми. Който се е срещал отблизо с нея, знае, че има само болка и безпомощност.
    Стихото ми хареса! Тъжно е, разбира се, но мило!
  • Трогателно наистина
  • Много тъжно и много красиво!!! Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...