12 янв. 2014 г., 20:20

Ела сега

1.1K 0 16

Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.

Дали в дълбокото зелено ще потъна
на тези ириси - печални изумруда.
Дали със трепет някога ще ме прегърнеш
с ръце, по-нежни от криле на пеперуда...

Дали?
Кове пирони мисъл риторична,
но не по китките ми тънки, а в сърцето...
И аз от тези редове към теб надничам,
да видя как лицето ти с усмивка свети.

Годините на дните пъзела подрежда -
не стой самичка в сянката на непозната...
Ела сега, дари ми с поглед мил надежда,
Жена, в очите си побрала необята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!
  • Хубаво е, да има опция ,,Коментари от мен за мен"

    argonyk (Димитър Никифоров): 12-01-2014г. 23:27
    Куш, самата тема за любовта се експлоатира от както свят светува, и ще продължава да се... Въпросът е да се поднесе смилаемо, а не натъпкана с клишета и блудкави метафори
    Мария, Санвали - привет и от мен
  • ...питам си аз, Юле, то с питане... нали знаеш и мини на прахогризачка, кави са тия метли, в кой век живеем... /
  • "Годините на дните пъзела подрежда-"...Поздравления!
  • Много питаш, Мите!
    Яхнах метлата и право при теб!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...