Jan 12, 2014, 8:20 PM

Ела сега

Poetry

1.1K 0 16

Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.

Дали в дълбокото зелено ще потъна
на тези ириси - печални изумруда.
Дали със трепет някога ще ме прегърнеш
с ръце, по-нежни от криле на пеперуда...

Дали?
Кове пирони мисъл риторична,
но не по китките ми тънки, а в сърцето...
И аз от тези редове към теб надничам,
да видя как лицето ти с усмивка свети.

Годините на дните пъзела подрежда -
не стой самичка в сянката на непозната...
Ела сега, дари ми с поглед мил надежда,
Жена, в очите си побрала необята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

laramaylin (Нина Чилиянска)

Красиво!

2014-01-31T13:07:41+02:00
Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

Хубаво е, да има опция ,,Коментари от мен за мен"

argonyk (Димитър Никифоров): 12-01-2014г. 23:27
Куш, самата тема за любовта се експлоатира от както свят светува, и ще продължава да се... Въпросът е да се поднесе смилаемо, а не натъпкана с клишета и блудкави метафори
Мария, Санвали - привет и от мен

2014-01-14T18:33:54+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

...питам си аз, Юле, то с питане... нали знаеш и мини на прахогризачка, кави са тия метли, в кой век живеем... /

2014-01-14T18:17:13+02:00
vilflovers (Виолета Минчева)

"Годините на дните пъзела подрежда-"...Поздравления!

2014-01-13T22:57:48+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Много питаш, Мите!
Яхнах метлата и право при теб!

2014-01-13T22:48:08+02:00