12.01.2014 г., 20:20

Ела сега

1.1K 0 16

Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.

Дали в дълбокото зелено ще потъна
на тези ириси - печални изумруда.
Дали със трепет някога ще ме прегърнеш
с ръце, по-нежни от криле на пеперуда...

Дали?
Кове пирони мисъл риторична,
но не по китките ми тънки, а в сърцето...
И аз от тези редове към теб надничам,
да видя как лицето ти с усмивка свети.

Годините на дните пъзела подрежда -
не стой самичка в сянката на непозната...
Ела сега, дари ми с поглед мил надежда,
Жена, в очите си побрала необята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво!
  • Хубаво е, да има опция ,,Коментари от мен за мен"

    argonyk (Димитър Никифоров): 12-01-2014г. 23:27
    Куш, самата тема за любовта се експлоатира от както свят светува, и ще продължава да се... Въпросът е да се поднесе смилаемо, а не натъпкана с клишета и блудкави метафори
    Мария, Санвали - привет и от мен
  • ...питам си аз, Юле, то с питане... нали знаеш и мини на прахогризачка, кави са тия метли, в кой век живеем... /
  • "Годините на дните пъзела подрежда-"...Поздравления!
  • Много питаш, Мите!
    Яхнах метлата и право при теб!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...