31 июл. 2010 г., 16:14

Елегично

696 0 5

 

ЕЛЕГИЧНО

 

 

Не мога повече обич да прося

от твоите шепи,

черноока

безмълвна царице,

и прошка

не мога.

За тебе съм никой.

Пък и ти не си брошката,

с която всички неземни

Марии се кичат.

 

 

Без теб ми е тихо и сигурно,

и пролетноживо,

и лятно,

и есеннозимно,

и веселомрачно,

и мръзно,

и жарко.

А на мене толкова не ми се иска

да съм жалък

и нисък

пред една залъгалка,

която сам си измислих.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...