ЕЛЕГИЧНО
Не мога повече обич да прося
от твоите шепи,
черноока
безмълвна царице,
и прошка
не мога.
За тебе съм никой.
Пък и ти не си брошката,
с която всички неземни
Марии се кичат.
Без теб ми е тихо и сигурно,
и пролетноживо,
и лятно,
и есеннозимно,
и веселомрачно,
и мръзно,
и жарко.
А на мене толкова не ми се иска
да съм жалък
и нисък
пред една залъгалка,
която сам си измислих.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много е добро!Позрав!