31 jul 2010, 16:14

Елегично

697 0 5

 

ЕЛЕГИЧНО

 

 

Не мога повече обич да прося

от твоите шепи,

черноока

безмълвна царице,

и прошка

не мога.

За тебе съм никой.

Пък и ти не си брошката,

с която всички неземни

Марии се кичат.

 

 

Без теб ми е тихо и сигурно,

и пролетноживо,

и лятно,

и есеннозимно,

и веселомрачно,

и мръзно,

и жарко.

А на мене толкова не ми се иска

да съм жалък

и нисък

пред една залъгалка,

която сам си измислих.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...