31.07.2010 г., 16:14

Елегично

692 0 5

 

ЕЛЕГИЧНО

 

 

Не мога повече обич да прося

от твоите шепи,

черноока

безмълвна царице,

и прошка

не мога.

За тебе съм никой.

Пък и ти не си брошката,

с която всички неземни

Марии се кичат.

 

 

Без теб ми е тихо и сигурно,

и пролетноживо,

и лятно,

и есеннозимно,

и веселомрачно,

и мръзно,

и жарко.

А на мене толкова не ми се иска

да съм жалък

и нисък

пред една залъгалка,

която сам си измислих.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...