Елегия
1.1K
0
0
Стриптийзът дървесен е към края си,
пъстрите им дрехи са почти съблечени.
Гледам през прозореца, допивам чая си,
дъвча сам филийките препечени.
Виждам - гарвани превземат клоните.
Свъсено небето е досам провиснало.
Липсват ми цветята летни по балконите.
Нещо тягостно мига е стиснало.
Утрото, през облаци подканващо,
тръгва с мен по улици с ръце в джобовете.
Светят си витрините и днес подмамващо.
Дразня се в калта и край гьоловете.
Есенни са стълбове и прагове.
Есенни са мислите от снощни сънища.
Скрити са пристанищните бели флагове.
Търся прости, мълчаливи пътища.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Ханджиева Все права защищены
